|
|
Архив 09/2009 (бр. 95)
|
Съдържание
| | СКИТНИК Алтиплано – живот в тънкия въздух Текст и снимки Герасим Величков ЕВРОДОМ Берлин – столицата на глобалната промяна Текст Веселина Ст. Шушулова КОРАБЪТ НА НОЙ Зелено – разрешено или забранено? Текст и снимки Андрей Антов СТРАНСТВАНИЯ НА ДУХА Симон Юстесен за звуците, талисманите и изгарящото любопитство Интервю на Радослава Делиева ПО ЗЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ Познавате ли Добруджа? Текст и снимки Катя Николова ТУРИЗЪМ И СПЕКТАКЪЛ Вдъхновение, надежда, адреналин Текст Александра Маркова |
| | | | СЪТВОРЕНИЕ Ренцо Пиано в танц с елементите Текст Сава Славчев НЕ/ПОЗНАТАТА ЕВРОПА Пет морски звезди Текст и снимки Яна Тенева ФОТОSTORY Имало едно време в България Текст и снимки Бони Бонев ПЛАНЕТА „ОДИСЕЙ” Занзибар – екстаз за сетивата Текст Биляна Траянова Снимки Валери Белчински 9 БАЛА Опънете платната! Текст и снимки Лина Иванова ЛИЦАТА НА ИЗТОКА Есфахан. Игра на спомени Текст и снимки Емил Данаилов
|
| |
|
Алтиплано – живот в тънкия въздух
Текст и снимки Герасим Величков
Разположено на територията на четири държави – Боливия, Перу, Чили и Аржентина, южноамериканското Алтиплано представлява не само високопланинската люлка на предколумбови култури, но и уникален географски феномен. Това е огромно плато със средна надморска височина около 3800 м, което има един-единствен аналог в света – Тибетското плато, могъщият похлупак на Азия. Приютено в снежните шепи на Андите, Алтиплано е сурова земя, където пътникът може да очаква всякакви несгоди. Но пък ще попадне в неповторима среда и ако отвори сетивата си, ще бъде богато възнаграден.
Ако сте прекалено нетърпеливи като мен и решите по въздух да стигнете до висините на Алтиплано, щом кацнете на най-високото гражданско летище на планетата „Ел Алто” в Боливия, неминуемо ще се почувствате остарели с поне трийсет години. Внезапно изложен на кислородна недостатъчност организмът губи присъщата си енергичност и дори най-елементарни физически действия изискват много сили и време, мисленето се забавя, възприятията се притъпяват. А това е само за добре дошли...
|
 Зелено – разрешено или забранено?
Текст и снимки Андрей Антов
Запитвали ли сте се защо скакалците са зелени и кафяви, защо дъждовникът е ярко оцветен и защо някои пчели всъщност не са пчели, а просто мухи? Защо съседът ви кара луксозна кола, която не отива на дохода му? Всичките тези примери са вид наподобяване, или казано научно – мимикрия.
Мимикрия е дума с гръцки произход, означаваща «имитация». Докато скакалците се опитват да наподобяват средата, в която живеят, за да не бъдат видени от хищниците, а дъждовникът предупреждава за наличието на отрова в кожата си, то съседът ви, както и осовидната муха, се опитват да ви заблудят, че са нещо, което не са.
Сигурно сте забелязали, че понякога сред природата животните се открояват от фона – например глиганите на зелена горска поляна. Но дори и те, особено малките, са оцветени така, че да се забелязват трудно в своята истинска среда, която в случая не е поляната, а гората...
|
 Пет морски звезди
Текст и снимки Яна Тенева
Върху географската карта те приличат на разпръснати от вятъра мъниста от скъсаната огърлица на някоя скандинавска богиня. Сякаш задържани само от конеца, на който някога са били нанизани, те се простират в нишка един след друг от върха на Нидерландия през северозападното крайбрежие на Германия та чак до началото на Дания. Холандските деца запомнят реда им в училище с помощта на акронима TVTAS (което означава телевизионна чанта). Той съдържа първата буква на всеки един от петте Западнофризийски острова (принадлежащи към Кралство Нидерландия) от запад на изток: T за Тесел, V за Флиланд, Т за Тершелинг, А за Амеланд и С за Ширмоникох (от звука ш за трите съгласни sch).
"Аз имам един последен въпрос", казa малкият русокос посетител на Музея на раковините в селото Ширмоникох на едноименния остров. Главата му се подаваше едва наполовина над масата с картички и препарирани раци. В сините му очи пламтяха пламъчета на любопитството, той протегна ръка и посочи белия череп, който лежеше до химикалките на Тайс, директора на музея. "Преди да си тръгна, трябва да знам на кое животно е принадлежал", заяви той. Тайс се усмихна, взе черепа в ръце, завъртя го така, че господин Любопитко, както и неговите приятели да могат да го огледат от всички страни, и попита в отговор, на кого той мисли, че е бил. Въпреки своите 7-8 години любознателното дете не се предаде лесно. "Много е голям за птица, но не прилича да е на тюлен", на глас размишляваше той. Тайс реши да помогне още малко и добави: "Не е риба, но живее в морето, тук при нас". Малкият завъртя очи в знак, че вече наистина няма представа. Тогава аз се престраших да подхвърля, че може би е на делфин. И се оказа вярно…
|
 Есфахан – игра на спомени
Текст и снимки Емил Данаилов
Помниш ли най-добрия си съпруг, Есфахан? Най-плодовития, от когото зачена красотата си? Шах Абас. Великият. И колко трудно, колко дълго беше раждането – години... И колко много акушери ти помагаха! Първо се появиха острите ти минарета, после куполите с цвят на тюркоаз. Стотици майстори търпеливо ги изтръгваха от щедрата ти утроба, за да ги изправят като божи знак. После дворците – един, два, три, всеки със своя хубост, с арки, сводове, градини. Тежко ти беше, но пък са синове за гордост. Ами мостовете, площадите, пазарите?... Сега е лесно – крановете и бетонът са Цезаровото сечение на модерното строително акушерство. Но сигурен съм, че сред многобройната си челяд най-обичаш онези, трудно износените деца. Нали?
Есфахан е демиург с хиляди невидими ръце. Равномерни, леки, отмерени почуквания монотонно раздробяват деня на часове, часовете на минути, минутите на секунди, секундите са втренчени зеници, вкопчени в сложната кривулица на орнамента, започващ от металния връх на простичкия инструмент, гравиращ Вселената в микроскопични форми...
|
 Занзибар – екстаз на сетивата
(„Без багаж” в Африка)
Текст Биляна Траянова
Снимки Валери Белчински
Занзибар, така блажено звучащото име, идва от древния персийски - Zang-I-Bar означава „бряг на черните”. Перфектните като пощенски картички плажове и островите са благословени с необикновено богатство на морски хабитати, девствени крайбрежни и блатисти мангрови гори и с едни от най-внушителните коралови системи на земята.
Занзибар е островна група и бивша самостоятелна държава в западната част на Индийския океан. От 1964 г. е част от Обединена република Танзания (името е образувано от първите срички на Танганайка и Занзибар). Включва два големи острова - Занзибар (Унгуджа) и Пемба, и още малки островчета и коралови атоли. Занзибар е на 35 км от континенталната част на Танзания и е на 6 градуса южно от Екватора. Това е една от най-съблазнителните дестинации на Африка...
|
|
|
|
|
|
